Калина Паскалева отдавна е нещо доста повече от обикновена изкусителка!Изкусителката Калина Паскалева..

. От доста време не са я наричали така и има защо. Момичето, което познаваме от формата "Островът на изкушението", а впоследствие и от Вип Брадър, доказа, че е много повече от чифт готини цици и задник. [caption id="attachment_405883" align="alignright" width="225"]Калина Паскалева Калина Паскалева с разтърсващ и истински пост за любовта и хората[/caption] Калина Паскалева притежава невероятен журналистически и писателски талант. Нещо, с което просто се е родила. Тя редовно провокира размисли на читателите си в мрежата. А един от последните й постове за любовта и самотата, беше споделен от мнозина. Ето какво написа красавицата: "Това не е любовна история. Това е история за страха да не останеш сам. Всяко начало е изпълнено с много романтика, мили думи, безкрайни разговори по телефона. Желание да разбереш всичко за другия, да го изпревариш със съобщение сутринта, да му направиш изненада. Да му нарисуваш картина на салфетка, дори. Нарича се просто любов - във всичките й измерения и форми. Докато на вратата не почука страхът. От прекалена близост, или отдалечаване, от появата на по-привлекателен партньор, или от бившия/бившата, който със зъби и нокти ще се опитва да си върне загубеното. В някои случаи успява. И не от силна любов, а от накърнено достойнство. И тогава единият от тримата се пръвръща в тъпия ъгъл в триъгълника. И хем му се иска да остане, защото обича, хем вижда, че всичко е изпълнено с токсична отрова...

Да будиш съжаление у партньора си е един от най-честите опити да върнеш умиращата любов. Обикновено го правят жените, напомнят за себе си със снимки и сърцераздирателни текстове. А дори не осъзнават, че това е най-жалкото, което биха могли да направят.

Но не знаят и как да продължат сами. И тогава може да се появи друг човек, с който да предизвикат ревност. Но ако чувствата са отдавна погребани, това само ще им донесе по-тежко бреме. Освен ако не открият в него, онова от което имат нужда - нежност. И не се влюбят отново. Когато човек е безсилен, често говори без да мисли - обижда, заплашва, опорочава всичко красиво преди. Когато има нужда от топлина, плаче. С часове, с дни. Или бяга. За малко. С надеждата някой да го догони. И буди отвръщение. Та кой иска вечно тъжен човек до себе си, дори и за приятел? Но и на кой му е приятно да бъде отритнат или ежедневно да се бори с препятствия? В играта на криеница се губи копнежът.

Когато всичко е толкова сложно и непроменливо, може би е по-добре да пуснеш въжето и да се надяваш другият да не се обеси на него. Казват, че не се умира от любов. Не, но от успокоителни, алкохол и дрога - се.

Безкрайните “купони” след раздяла не са добър съветник. Болката се връща като бумеранг. И пак опираме до страха да погледнеш трезво. Да се изправиш пред скритото ти аз. Готов ли си да простиш или ще се бориш само за да отмъстиш?

Един ден като се погледнеш в огледалото ще видиш присвитите си очи с черни кръгове и изкривена усмивка. Трансформирал си се в чудовище, изпиващо собствената си кръв. А някой някога се е влюбил в смеха ти. Така беше, нали?

Ти не си воювал за любовта, а за да победиш конкуренцията, която може би е била само в твоята глава. Може ли да ти отнемат нещо, което не е било твое? Май се загубих и по-добре да спра. Ще ми се да знам правилния отговор, но би било твърде лесно. Всички грешим. Всички се страхуваме, да не бъдем изоставени, но ако вярваме, че ще ни се случи най-лошото, то неминуемо ще ни сполети. Бъдете искрени пред себе си и не се борете с вятърни мелници - те обичат да бъдат сами и галени от различни вълни. А любовта е просто любов и има нужда от своето време и изпитания", пише Калина Паскалева.