На 25 август се навършват 11 години от убийството на Жоро Илиев, а вдовицата му Мая Илиева отново доказа, че той е жив в нейното сърце.Мая Илиева

е не просто вдовица, тя дори не желае да я наричат така, защото още носи брачната си халка и се е зарекла никога да не я свали. За нея няма да се намери друг мъж на света, който да успее да замени убития на 35-годишна възраст Георги Илиев. Нейната голяма и единствена любов, с която смъртта ги раздели. След него тя имаше и други мъже, но те не стигнаха до там, където има място единствено за Жоро, научи kliuki.bg. [caption id="attachment_366154" align="alignright" width="300"]Любовта на Мая Илиева е все така силна! Любовта на Мая Илиева е все така силна![/caption] Мая Илиева не обича да дава интервюта и да е публична личност, но не пропуска да напомни на всички колко много обича покойния си съпруг и как времето не е променило нито любовта, нито болката. Тя написа прочувствено послание във фейсбук, което за нула време събра хиляди харесвания и споделяния и насълзи много очи, защото е пропито с болезнена истина. Любимата на покойния Георги Илиев си спомня за ден, в който е пила кафе с него. Студено и безвкусно кафе в евтино и неприветливо кафене. Но го е изпила заедно с младия си и красив съпруг, който обичала адски много. В този ден Мая Илиева е била облечена с едно старо палто, което адски много мразела, дори го обвинявала за всичко лошо в живота си. Карало я да се чувства дебела и грозна, пък и не топлело. Въпреки това, тя пиела гадното си кафе на малки глътки и гледала мъжа си право в очите. Там четяла, че я обича. Тя също го обичала, нямате си на идея колко. Докато седели така, в гадното и мизерно кафене, тя си мечтаела един ден отново да се гледат така влюбено, но в някой изискан ресторант, а тя да бъде стилна и красива, а не с гадното палто. Да бъде такава само за него! Но вместо това, Жоро Илиев умира млад и толкова красив, колкото и в деня, в който пили онова горчиво кафе. Тя остава сама и изпива стотици кафета на най-различни места в следващите години. Има мечтаните дрехи в изобилие и те изтриват спомена за гадното палто. Въпреки това, при всяка глътка кафе, тя си мечтае да е с точно това старо палто и да пие точно онова гадно кафе, само и само за да е с него. Тя осъзнава, че тогава, когато не са имали много, тя е имала целия свят, а сега, когато има пари, а бедна и гола. Тези тежки думи, идващи от душата и сърцето на вдовицата, едва ли могат да оставят някого безразличен. Днес Мая Илиева има всичко, за което може би някои си мечтаят, но това всичко е само финансово, а щом Жоро го няма, значи няма нищо - болезнената истина!