Венци Мицов с поредна взривяваща публикация в социалната мрежа!

"КРАТКА ПРЕДКОЛЕДНА ЕЛЕГИЯ Тази нощ спах неспокойно. Сънувах, че номер 13 от листата на Да България е спечелил 17 преференции и е застанал пред блока ми, развявайки плакат - "Нито си ми на преференциите, нито на доматето в Карнобат". Дотук добре, криво - ляво се събудих към 7 сутринта. Станах, направих кафе и изведнъж - дзъъъъър - на вратата някой звънеше. "Ей ся дойде Кольо Адвоката от сънищата ми" - рекох си аз, и, плувнал в студена пот, отворих вратата, за всеки случай държейки джапанка в лявата ръка. [caption id="attachment_418090" align="alignleft" width="300"]Венци Мицов Венци Мицов с поредна гавра в мрежата[/caption] "Если вие искатьй, да пагаворим за Исус! Очень много той иде для нашето спасении" - рече любезно и благо леля с очевиден руски произход, държейки брошурка, на която спасителя бе нарисуван като в час по трудово в основното училище в Долно Уйно, Кюстендилско. "А у меня не интересува ничево" - рекох аз и затворих вратата. Пих кафе, гледах малко телевизия, разкъсван между Цацаров и едно кулинарно предаване. След това получих съобщение, че една чакана от мен пратка е пристигнала в 487 блок в офиса на Еконт. "Тате, ще участвам в един конкурс, днес е последния ден за документи и такси" - рече пък синът ми. Погледнах - наистина, ден последен, ама неработен. Обаче се оказа, че банковия клон на Пощенска в МОЛ - а на Цариградско работи. Набързо скочих в панталона, навлякох ризата и потеглих към 487 блок. Влязох, казах си данните и любезният служител рече - "Ама вашата пратка е в другия офис в Младост 4. При Бизнеспарка". Ох, добре, минах по леда пред офиса, качих се в колата и тръгнах към дръгия офис. А там имаше опашка. Като казвам опашка, говоря за около 70 души, застанали пред офиса. И един бабаит с Лендроувър, който бе паркирал насред улицата. "Махнете си колата, господине, защото трябва да минем" - казаха служителите на Еконт. "Нема да си я манем. Ти че ми кажеш." - рече батката. "Господине, тука не е за коли, тая улица е за товари" - рече кротко човек от опашката. "Ти ли бе! Са че те утепам бе! Ела ми тука бе! Цървул!" - рече батката и скочи директно на бой. Цялата опашка му се развика, а той скочи на бой и на всички ни. "Че ви утепам бе, боклуци бе!" - рече батката, но понеже видя, че сме много, а и една дама (най - мъж измежду нас явно) звънна на 112, се качи в колата и с маниер на диво прасе мина така, че да закачи с огледалото една жена от опашката. Детето на жената се поизплаши, а полицията беше уведомена. Докато дойдат, аз вече бях на входа на Еконт. "Господине, вашата пратка не е тук. В 487 блок е" - рече служителя. "Ама...те оттам ме пратиха тук" - рекох аз. "Объркали са се. Коледа е" - рече служителя и аз погледнах часвоника. 12,35. Докато стигна пак до другия офис, той ще затвори. Теглих една наум, пожелах Весела Коледа на опашката и тръгнах към МОЛ - а на Цариградско. Излишно е да ви казвам, че търсих банковия клон на Пощенска 20 минути. Излишно е и да ви казвам, че имаше опашка от 10 души и че накрая успях да внеса 42 лева по сметка, за да може Лазар да участва в конкурс. След това минах и през ЛИДЛ, откъдето закупих хляб, безалкохолна напитка, мляко и горгонзола (2,99 парчето). И сега седя, жена ми прави панирани чушки с доматен сос, чета как един мой приятел не можело да е добър композитор и културтрегер, защото бил дебел (демек, не съм само аз) и си мисля, че Коледата вече не е онова, което беше. Това накратко е всичко. Изводи: - никога не четете листите на Да България по празниците, за да не сънувате кошмари - никога не отваряйте вратата на лели, които носят съмнителни брошури в ръка - никога не се редете пред Еконт, ако нямате палка, нервно - паралитичен газ и 7-8 пистолета под ръка - и никога, ама наистина никога не подавайте документи за каквото и да е на 22 декември Светли празници. Нема да се плашите. Коледа е само веднъж в годината, а боя можете да го отнесете всеки ден... ...по няколко пъти..." Източник: Фейсбук (без редакторска намеса)