Емил Кошлуков лудна по непозната красавица на Коледа! (Още за трепетите му)

Емил Кошлуков лудна по непозната красавица на Коледа! (Още за трепетите му)
Гласувайте за статията

Емил Кошлуков лудна по непозната красавица на Коледа

Програмният директор на БНТ Емил Кошлуков се размечта точно на светлия християнски празник. Но не за тази, а за миналата Коледа, когато срещнал мистериозна красавица.

Емил Кошлуков

Емил Кошлуков се размечта за неизвестна красавица

Какво се е случило по-нататък не се знае, но той сподели трепетите си в мрежата:

„Това е от предишна Коледа, но – да ме прощава Селинджър – когато една жена е красива, кой ти гледа календара?

Пиано бар. Вървят джаз стандарти – умерено веселие. Тръгват руски частушки, тип Чебурашка и „..пока, пока, покачивая перьями на шляпах…“

Заря! Инвалиди прохождат, шопарът до мен се тресе на стола, лелки с грейнали лица пляскат и пеят, юнаци се прегръщат, абе като в кървавото писмо на Каблешков, но без знаме.

Викам си, сега ще дръпнат една земля в илюминаторе и едни милион алых роз, и ще се куртулисат. Хора, истина ви казвам – започнаха ако умра ил’ загина! Заклевам се! Девойката на шопара до мен ми казва с умерен възторг: – Това е най-великата македонска песен!

Отстрани шопарът пее, прединфарктно и себеотдадено, така че мога да си говоря с нея: – Тази е толкова македонска, колкото и „Имала майка едно ми чедо“ е българска, и двете са държавна политика… – но не довършвам, защото девойката вече се е сетила:

– Айде да изпеят за Никола, мило, моля те! Имала мааайка едно ми чееедо… – затананиква му тя, шопарът обърсва чело, свисти една минута, докато поеме въздух и отвръща: – Йес, бейби, голямо парче е тая Никола. Шш, пианиста, я дай Никола партизанчето бе! – и пуска в чашата банкнота.

Пианистът дава Никола партизанчето. Пак заря! Целият бар пее хорово, с блеснали очи. Девойката се обръща отново към мен: – Как се сети, значи! А ти тук за Коледа ли си дошъл?

Поглеждам я, за миг се замислям, после казвам, че съм за Коледа, но не познавам никой в града, ще се радвам да пием кафе утре и т.н., знаете етюда.

Тя казва, че обикновено пие кафе в 12.00 в онова кафене, знам ли къде е, аз знам, а утре пак ли в дванадесет, о да, пак на обяд пие кафе, с приятелки, ок, направо там ще се видим, значи до утре, ами до утре, направо там…

Аха, вече свършва песента, тя се обръща към нейния, пиано бар с музиканти и хора наоколо, съвсем прилично място, нелошо…“, размечта се Емил Кошлуков.

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Клюки.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар