Елен Колева отново показа чувствителната си страна!

34-годишната красавица Елен Колева публикува във Фейсбук писмо на Ален Делон, което е изпратил до своята любима преди години. Вижте го! [caption id="attachment_418388" align="alignleft" width="300"]Елен Колева и Ален Делон Елен Колева се трогна от Ален Делон[/caption] "Ти беше много уязвима, защото беше хармонична. Дете, което много бързо и много рано стана известна! И това обясняваше, от една страна, твоите капризи, изблиците ти на гняв и честата смяна на настроенията, както при децата, реакциите ти - обясними, но трудно предвидими и, от друга страна, твоето професионално поведение. Да, но в същото време в теб живееше и детето, което не знаеше точно с какво си играе. С кого. И защо. И през тази пукнатина се промъкнаха страхът и нещастието. Така се случва, когато в разцвета на своите сили и си толкова чувствителна и темпераментна. Как да обясня на "другите" коя беше всъщност ти и кои сме ние - "актьорите"! Как да им обясня, че ние от непрекъснатото играене, интерпретиране, от влизането в чуждата кожа понякога забравяме кои сме и се чувстваме изгубени. Как да им кажа колко е трудно и каква сила на характера и каква уравновесеност са нужни на човек, за да запази достойнството си и да продължи да ходи с високо вдигната глава! Но тази вътрешна стабилност къде да я намериш в този свят, в свят като нашия, в този цирк, в който ние сме жонгльори, клоуни, акробати, позлатени от светлината на прожекторите? Ти казваше: "В живота си не умея нищо, но в киното мога всичко"... Не, "другите" не могат да разберат това. Не могат да разберат, че колкото по-голям актьор искаш да ставаш, толкова по-непригоден си за живота! И докато ти си почиваш, аз крещя - не, не, не, тази ужасна професия не е за жена. Зная го, защото аз съм човекът, който най-добре те познаваше и разбираше. Защото съм актьор. Ние бяхме от една и съща кръвна група, моя кукличке, говорехме на един и същ език. Но аз съм мъж. "Другите" не могат да ни разберат. Разбират ни само актьорите. Това е необяснимо. И когато става дума за жена като теб, те не могат да разберат, че си умряла от "това". Казват, че си била мит... Разбира се, че да... Но "митът" е само една фасада, един ореол. Но вечер митът се прибира вкъщи. Тогава той е само една жена, чийто живот те не разбират, с която се отнасят лошо и която вестниците преследват и нападат. Тогава самотата погубва мита. Митът се превръща в страх. И колкото повече човек сам осъзнава това, толкова повече се оплита в мрежата на самотата и объркаността! Случи се това, от което ти най-много се страхуваше - извадиха личния ти живот на показ. Винаги беше нащрек като преследвано животно, като подгонена сърна. Ти добре знаеше, че с едната ръка съдбата ти отнемаше това, което ти даваше с другата..... / Писмо на Ален Делон до Роми Шнайдер/"