Венци Мицов на Трети март: Дълбоко в себе си усещаме, че сме прецакани!

Венци Мицов на Трети март: Дълбоко в себе си усещаме, че сме прецакани!
Гласувайте за статията

Венци Мицов не смята, че българският народ може да се чувства свободен, въпреки че преди 141 години излезе от оковите на турската власт!

„Освобождение и свобода…
Две думи, над които разсъждавам тази сутрин.

Освобождението е нещо коварно.

Понякога освободителя няма за цел да ви освободи, а да ви наложи своята зависимост.
“Аз ще ви освободя от управляващата партия” – казва освободител – конкурентна партия.
“Аз ще ви освободя от фалшивите кумири, на които се кланяте сега” – казва фалшив кумир, комуто не се кланяме в този момент.

Венци Мицов

Венци Мицов не чувства, че в България има свобода

Друг път освободителя е нежелан.
“Бегай бе, вярно, сега не е добре, ама кой знае какво ще стане, ако ни освободиш”.

Освободители има навсякъде, но огромната част от тях са фалшиви герои.

Фалшивите освободители се крият зад дебелите стени на собствения си уют и комфорт и, с помощта на новите медийни високоговорители крещят – “На оружие, братя, да се освободим”.

Но бъдете сигурни, че ако ги послушате, те няма да дойдат, за да участват в това освобождение.

Не, те ще си сипят един сингъл малц и ще наблюдават лайвстрийм във Фейсбук, подвиквайки – “Смело напред, малко остана, краят се вижда”.
А накрая – накрая тези освободители ще излязат пред медиите и ще кажат – “Да, аз освободих сънародниците си! С цената на всичко! Свърши ми сингъл малц уискито, докато се освободим!”.

По – интересният въпрос е какво е свободата?

Свободни ли сме?

Имаме ли нужда от свободата си?
Тези въпроси имат своят отговор.

На всеки 4 години, когато имаме макар и мъничка възможност да сменяме онези, които пречат на свободата ни – икономическа, идеологическа, духовна и физическа – ние се замисляме, замисляме, па оп – хвърляме пак един глас за онези, които ненавиждаме.

Защо го правим ли?

Защото усещането ни за свобода се е видоизменило в усещане за безнадеждност.
“И други да дойдат, ще е същото.
Дай да си изберем тия пак, че поне ги знаем какви са и няма да ни изненадат”.

Днес е трети март.

Либералите сигурно ще кажат, че у нас робство не е имало и този ден не бива да е празник.

Ракиените патриоти ще кажат, че Матушка Русь ни е освободила и трябва да се присъединим към клета майка Евразия.

Консерваторите ще кажат нещо за консервативните християнски традиции, еколозите – нещо за долу Цеко от трети март.

И с това ще изчерпим темата.
Но дълбоко вътре в себе си всички ще усещаме, че сме прецакани.

Защо?
Защото няма дата, няма ден, няма нищо, което да ни обедини.

Няма нищо свято.
Нищо безспорно.
Няма помен от каквото и да било, което да представлява категорична, надпартийна, наддоктринерска и надидеологическа ценност.

Освободиха ли ни?
Свободни ли сме?
Вие осмелявате ли се да казвате това, което мислите?

Отговорете си на тези въпроси.
Защото свободата съществува.
Но тя няма да дойде от освободителите.

Ще бъдем свободни, когато сами се освободим от оковите на лепкавата горчилка, с която сме омазани от глава до пети.

Честит трети март, скъпи приятели!

Някой ден ще празнуваме заедно свободата си.
Но дотогава се опасявам, че ни предстои да се избием един друг.
Ако не физически, то виртуално…“

Източник: Фейсбук

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Клюки.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар