Ваня Джаферович през сълзи: Баща ми изживя в кошмар последните си 10 дни!

Ваня Джаферович през сълзи: Баща ми изживя в кошмар последните си 10 дни!
Гласувайте за статията

Ваня Джаферович се върна към най-голямата драма в живота си. А именно смъртта на баща му, която дойде през лятото на 2012 година.

Преди 7 години, на този ден, загубих баща си.
7 години, а все едно е било вчера.
10 дни по-рано, майка ми се обади да ми каже, че е получил инсулт и че докторите се борят за живота му.

Ваня Джаферович и баща му

Ваня Джаферович с баща си

Бяхме с Жени тогава във Варна и аз веднага тръгнах към Загреб.
Когато го видях, беше парализиран от главата до петите, но съзнанието и мозъкът му бяха почти незасегнати.

“Locked in” синдром, така му казвали доктори, заключен в собственото си тяло. Гледах го в очите, казах му, че Леа го чака и че ще се оправи. Зелено-сините му очи плачеха, както и моите. И двамата знаехме, че това ще бъде последната ни среща.

След смъртта му, много пъти съм си мислил, какво му е било на него през тези десет дни, затворен в собственото си тяло. Представете си го този кошмар…
Рових се в интернет, за да намеря други хора с такъва съдба и попаднах на случая на Жан Доминик Боби.

Този човек, успешен главен редактор на списанието Elle, получава инсулт, една вечер в съня си, и се събужда “заключен в собственото си тяло”.

Единствената част от тялото, която може да движи, е лявото му око. С това око, мигайки (едното мигане е да, а две са не), той посочва на помощника му, коя буква от азбуката да използва и по този начин “пише” книга, в която разказва за живота му преди и след инсулта.

Книгата се казва “Скафандерът и пеперудата” и вече 7 години събира прахта на един от рафтовете, до снимката на баща ми и аз, все още, не съм я прочел.
Днес, за пръв път от толкова много време, я извадих. Сълзите потекоха, както и тогава.

Ами, липсва ми, ебаси. Искам да го прегърна, искам да му покажа Леа, как е пораснала, да го запозная с Бо. Искам да изпием по някоя бира. Искам да си мълчиме двамата заедно.

А тази снимка?
Леа тъкмо се беше родила и те, двамата с майка ми, дойдоха да ни помагат в Стара Загора. Нямаше къде да се съберем всичките и извадихме едно надуваемо легло, където спеше той.

В един късен следобед, докато Жени си почиваше в нашата стая, изтощена от поредната безсънната нощ, майка ми успя да хване този момент с фотоапарата, в който двамата спиме на това легло.

Мисля, че снимката говори повече от хиляда думи и ,реално погледнато, можеше да ви покажа само нея, без целия този дълъг текст и най-вероятно щеше да е достатъчно, но когато на човека му останат само спомените, тогава нито една дума не е излишна…
Volim te, stari moj ❤️💔“

Източник: Фейсбук

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Клюки.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар