Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“Маймарова и Симона Пейчева- модни находки!

Новото лице на българския СПА пазар Нуртен Юнсев се нарежда до най-добре облечените заети жени у нас. Стилно червено сако, напомнящо горната част на мъжки фрак, се връзва удачно с черния кожен панталон. Така емблематичното заглавие на Стендал оживява в центъра на една престижна церемония, каквато е Бизнесдама на годината. Прекрасно впечатление прави и Симона Пейчева, чиито достойнства отдавна съм коментирал но ми е приятно да припомня. С нов поглед и от различен ъгъл разглеждам вечерната рокля, импонираща на всички естетически правила от последните и предстоящи сезони. Козметичната кралица Цветелина Маймарова освен награждаваща, може да бъде и поощрена за своя стил , винаги поддържащ светъл баланс върху податливия светски паркет. [caption id="attachment_442015" align="alignleft" width="300"]Евгени Минчев Евгени Минчев с нова наказателна акция[/caption] Шерил Кроу облечена в подправки… Не очаквам много от Шерил Кроу и като към дама, коментарът ми ще бъде снизходителен. Но няма да отмина преобладаващата облачност във всеки „споменат” върху роклята нюанс. Без да съм добър в кулинарията, мисля, че певицата е била модел на изложение на подправки а роклята и е представителният форум на събитието. Виждате ли как вляво и вдясно, надолу и нагоре циркулират ароматите на десетки подправки, като горчица, риган, розмарин. В синьото се оглежда приликата на странна течност, в която всичко това възвира и разнася тежък аромат околовръст. Роклята сама по себе си е тромава, отпусната, сякаш върху и са приложени стотици обиди и обвинения, сякаш платът настоятелно е искал да бъде перде а са го направили на дреха. Прическата е като за момиче някъде от Тексас, без претенции, с фиба, която спокойно може да е колибри, кацнало незабелязано там. Обещах да съм кратък и учтив. Бай Елтън плува в лилави води Дами и господа, моля посрещнете цветът на сезона- лилавото. Моля, опънете /не Елтън/, червен килим пред брошките на голямата британска звезда, без чиито патронаж не минава нито едно ексцентрично събитие. Огромните черни ревери с ревността на гарван, грачат „грозно, зловещо” пред знаменателната визия. Без тях степента на лилавото би била далеч по-незначителна и незабележима, нямаше да има място и за тази безвкусна според мен брошка, търсеща място в космоса. Съвсем неуместен е и цветът на ризата отдолу. Той съвпада по тембър с тревожността на детска сатенена пижамка, окачена в будоара на неродено бебе. Брошката- истински кристален храст, е разтворил крака в очакване на оплождане от одобрителните хорски очи. Моят чифт очи обаче отказва да участва в този хор, мога само да съжаля, ако сър Елтън е платил за това повече от 175 паунда след отстъпката. Очилата са балкон от който се произнася нечие модно невежество. Там е съсредоточена разтопената същност на пластмаса, от която можеха да направят един полезен термос за кафе или чай. Чай ли казахте- нека помолим мистър Джон да се преоблече поне за чая в пет. Леонардо на моден пазар между осем и десет… Твърде млад е все още Леонардо ди Каприо за да се носи като чичко от категорията за пазаруване между 8.00 и 10.30 часа. Освен, че е качил доста на тегло, актьорът очевидно нехае за визията си, която натежала, заслужава далеч по-отговорно внимание. Този костюм, който не блести с извънредни качества, закопчан така дисциплинирано, очертава набъбналия ханш на Леонардо. Ако отвори поне едното копче, самият плат щеше да разпредели гледката и внушенията от нея така, че да се разсеят неудобните очертания. Напълно безобразни прическа и брада. Те отнемат всичко фино и нежно в ди Каприо, което искаме да бъде до края на кариерата си. Без тази брада лицето би съхранило момчешкото си излъчване и би придало онзи подкупващ чар, който съзираме в ролите му от Титаник до Вълкът на Уолстрийт. Пригладените коси състаряват господина а спортните обувки са вик за младост, който отеква далеч във Вселената и може би един ден ще се върне при него като чифт дебели пантофи пред камината. Камелия да се обнови с един…лампион! Колко щеше да бъде хубаво да обединя тези визии, едва побиращи се в пространството. Вляво- Камелия, стил „бела съм, бела юначе” и вдясно- един лампион- почти неразделна част от кадъра. Нека първо се спра на водородните бомби в колието на певицата, така напрегнато подредени, че всеки полъх на вятър или кихавица, биха предизвикали взрив. За набъбналото бюстие също мога да кажа, че е „бомба”, там трябва само поглед или топла длан за да бъде то вкарано в употреба. Белият жакет въздейства като хладен военен мундир в инак топлата атмосфера. Липсват само няколко лампаза, три метални копчета и ето ти теб женска линия на генерал, генерално вкаран в модата. И пак- лампионът, на когото разчитам най-много в тази композиция, може да бъде на главата на Камелия, откъдето не само да наблюдава света но и да направи певицата още по-забележителна. Косите се спускат готови за пролетта, но леко обезсърчени от снега. Да, шапка наистина си трябва, не знае човек кога слана ще заслани или кога чак ще отворят фризьорските салони.