Искрено и лично от Наталия Кобилкина за нейната любов към кучетата, която и донесла много болка.

„Моята травма с кученца се случи когато бях на 8-10 години. Майка ни подари малко кученце пуделче Джери. Много го обичах! Той беше всичко за мен. Толкова го обичах и се гордеех с него. Обаче изпратиха ни на детски лагер, през цялото време мечтаех само да се върна при Джери. Когато се върнах... го нямаше. Наталия Кобилкина: Когато бях на 8 г., ми се случи нещо ужасно! Той почина от някаква болест. Бях ужасно нещастна, плачех цял ден и вечерта качих температура и се разболях. Бях седмица на легло и тъгувах за Джери. И тогава научих, че когато обичаш някой ставаш слаб и уязвим, ако го губиш това много боли. После имах още кучета, но всички умираха. В един момент нещо се пречупи в мен и спрях да изпитвам тази небесна любов към животинки. Не искам да се превързвам дълбоко за да не изпитвам болка ако загубя това създание. Гледам ги, но с едно спокойни чувства. Това е моята детска травма. А каква е твоята?“, пише в инстаграм Кобилкина. Източник: HotArena.net