Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“. Месечков да си свали панталоните. Веднага!

Пак съм без очила и подведен от зрението си, но въвлечен от стила на тези двамата, си помислих, че са Азис и Рени. Странно викам си, какво биха правили един до друг и то през месец юни, когато още дори август не е септември. Господин Месечков поднася пъстра риза с много цветни детайли по нея. Всичко изглежда така, сякаш забързан доставчик на цветя се е блъснал в бялата му риза и така се е получил този цветен мармалад. Много силен поглед, кара те да извърнеш твоя на другата страна, да не кажа- на обратната страна. Прилежно закопчани ръкави, там отново виси тежестта на багри,толкова плътни, че чак можещи да бъдат сложени на дъска за рязане на хляб. Госпожицата, която не ми е позната, може да замени поличката с нещо по-солидно. Маратонките не подхождат на пясъка под краката и, горната част е хем като захарен памук, хем нещо нагарча. Ще се разсърди ли господин Месечков ако му предложа да свали този панталон. Не пред мен и не заради мен, а за да го замени с малко по-подходящ. Благодаря. Евгени Минчев захапа гърдите на Папи Ханс, панталона на Наско Месечков + още Папи , гърдите ти, мека постеля са, гърдите ти... Някой да предаде на Папи Ханс, че го издирвам заради шала, който чудесно би  паснал на новата ми кухненска маса. Освен шала, който си е истинска ала-бала в гардероба на толкова ексцентричен мъж, тук налице е шлифер с напълно неясна функция. Да, навън може да вали, но все пак господина е в асансьор, освен това, вижда се, не е намокрен. Сигурно го е зарадвало съвпадението на цветовете, вариращи от такива на току що снесено яйце и на такова, което вече сварено е престояло на слънце. На гърдите в този кадър е отделено специално внимание- бялата ризка е разгърдена като на шеф на ресторантски оркестър през 80-те. Докато погледът ми върлува в гърдите му, сякаш чувам приглушено изпълнение на Северина, момиче от сняг. Няма майтап, но маратонките на Папи идват директно от песен на Стефан Вълдобрев, няма да я цитирам, онази песен за бургаската гара или каквото беше там. Прическата на симпатягата е пригладена назад така, че всяко допълнително перо, диадема, кошница за хляб или свредло, биха били на мястото си. Очилата ти Гълъбо, очилата ти, могат да вземат първо място на конкурс за очила предназначени за продавачки на очила. Терзийска блесна като лейди до Теодоси Спасов. Произведената тези дни в сан лейди Камелия Терзийска, бе сред най-бляскавите дами на гала- церемонията в Казанлък. Облеченото от най-вещата в счетоводния занаят издава много хармония и спокойствие, бляскавата материя се спуска необезпокоявана от вятъра, за да застане в изкусителна дреха, каквато се разкрива пред погледа. На място е и тиарата, току що връчена под аплодисментите на присъстващите. Прическата носи много феерия и няма съмнение, че подхожда ласкаво на грима и аксесоарите. Тедоси Спасов също заслужава комплимент за сивата си изтънчена риза, върху която можеше да постави сако. На 28 градуса, това му се прощава по подразбиране, както и спортната шапка, която изключително го подмладява. Орлин  и Графа по младежки щури... Хубави розови фламинго са накацали ризката на чаровния Орлин Павлов. Знаете сигурно на какво е символ фламингото, ако не знаете, много негови почитатели парадираха по софийските улици преди дни. Павлов с усмивка широка колкото Графа, по време на ремонта, показва мъжество изпод късите ръкавки. Няма лошо, но не е нито на възрастта нито на културата, с която го свързвам за такава демонстрация. Най-накрая- късите ръкави винаги са били демоде и са запазената марка на агрономи, кондуктори и ватмани. Ох, издадох се! До него Графа, носи едно ведро усещане за закъснял абитуриент. Подстрижката не е съвсем по вкуса ми, но коса е- расте. Брадата нещо провлачена ми се чини, липсват насаждения тук там, може да е от осветлението. Дали е от осветлението обаче комбинацията на жълто- черно яке, което или има ръкави или използва ръкавите на блузата под него. На мен така Графчето ми прилича на ръководител бригада по почистване, както се казва- дай Боже всекиму такъв бригадир. Строй се преброй се са дънките. Нещо се показва от задния джоб, нещо липсва в предната част...Извинете, увлякох се. Ивана като Доли Партън- защо не... По- скоро ще похваля Ивана за тази нейна визия, като си оставя вратичка за критика. Вълшебството на цветовете ме радва и насърчава, но ако те са добре опитомени и пасват на характера на професията на онзи който ги носи. Ивана винаги е експериментирала в модата, но бих я посъветвал да подари тази рокля на Глория, ако някой се интересува, ще уточня защо точно на нея. Не одобрявам ботушите, застанали почти до гърлото на обичаната певица, това според мен опорочава целия елегантен замисъл и я запраща  в лоното на ранната ни чалга. Не мога да проявя търпение и толерантност към хора, които прекаляват с фотошоп,  чертите на Ивана съвсем малко се нуждаят от него. Косите се спускат в нежен галоп, но тази рокля сякаш изисква една каубойска шапка. Ефектът Доли Партън е съвсем близо...