Щерката на Ваня Щерева се страхува за живота си!(Подробности)

Щерката на Ваня Щерева се страхува за живота си!(Подробности)
Гласувайте за статията

Дъщерята на Ваня Щерева се бои за живота си

“ Страхувам се!“, казва Мила Роберт часове след агресията, която понесоха с неин приятел от служител на охранителна фирма на заведения във Варна.

Ваня Щерева

Дъщерята на Ваня Щерева се страхува след побоя

Певицата, която е дъщеря на Ваня Щерева и баскетболиста Роберт Геров се обърнала към полицията, за да подаде жалба, след като получила анонимно съобщение.

„Не знам кой е. Но каза, че познава въпросния индивид и , че трябва да имам едно наум, защото може да ми направи нещо.

Задължително да подам жалба, за да се застраховам. И честно казано от този момент, от снощи, към 23:00 подадох жалба, но ме е страх и не се чувствам особено сигурна“, това споделя Мила в предаването Здравей България по Нова ТВ

Преди това певицата детайлно описва случката във Фейсбук, където сподели видеото от началото на сблъсъка със сотаджията.

„Много ме натъжават подобни постове и предварително се извинявам, че ще натъжа и вас. Тъжното действие се развива във Варна, в бар който е напълно чил, играят се игри, събират се предимно млади хора. 5 сутринта е във вторник, ние играем дженга, след което отиваме да пием шотове.

Моят приятел и колега Кристиян Негалов беше подпийнал, но по никакъв начин агресивен. Смееше се с една компания от непознати момчета, говореха си и се черпиха шотове. Изведнъж един от тази компания агресира, без абслютно никаква причина и започна да налита на бой на Кристиян.

Сдърпаха се, но всичко мина сравнително бързо, без кой знае какви последици.Компанията от момчета си тръгна. Ние останахме в бара сами (аз, Кристиян и още един наш приятел) и тъкмо се подготвяхме да си тръгваме и ние, изчаквайки другата компания да стигне по-напред, за да няма повторен сблъсък и какво се случва…

Идват петима сотаджии, питат барманката “Тоя ли е?”, и започват да млатят Кристиян, без да задават каквито и да е въпроси. На видеото се вижда най-агресивният от групировката им. Някак успяхме да ги спрем, трудно, но успяхме и се запътихме към такситата, когато в гръб ни спря въпросният умопомрачен сотаджия и почна отново да млати Крис на една кола.

Аз се опитвах да го спра, застанах пред Крис и му казах: “Аз съм жена и мен ли би ударил?” – добре, че попитах, получавайки удар с юмрук в сърцето. Едно просто “Да” нямаше да е достатъчно. Аз отвърнах с “уау”, той ме удари втори път с юмрук в рамото. Избягахме му, качихме се в такси, наблюдавайки как сотаджията се отправя заплашително към таксито.

Приказки между нас не е имало, единствено юмруци. Помня изражението на лицето му преди да ме удари, гледахме се в очите. Имаше една секунда, в която се замисли и изглежда реши, че е добра идея. Това се случи на нас, но се случва на много хора постоянно.

Живеем в държава, в която това е нормално. По-скандалното е, че много казват “е, ми той щом е бил пиян, нормално…” НЕ Е. Малко неща мразя, но агресията може да ме съсипе. Не съм на себе си от случката и не знам какво да правя.

„Тя съдбата ще му го върне” – не мога да я чакам, докато този и още хиляди като него бият всеки ден момичета и момчета, жени и мъже, виновни и невинни. Мечтая това да спре“.

Коментари чрез Facebook

коментара

Няма коментари

Добавете коментар